---стихове---

Мира нямам, че те обичам!


Мадлен Алгафари


Време ли нямах - да те забравя?
Повод ли нямах - да те заместя?
Огън ли нямах - Да се запаля?
Или очи нямах насреща?

Сълзи ли нямах - да не изстина?
Рани ли нямах - да те не мразя?
Гордост ли нямах - да те не диря?
Или честта си да пазех?

Мисли ли нямах - да те не мисля?
Сърце ли нямах - пак да обича?
Спомен ли нямах - да ме пронизва?
Разум ли - да те отрича?

Други ли няма - по тях да тичам?
Воля ли нямам - гръб да обърна?
Нужда имам да те обичам..
Сили нямам да се не върна!

Едно сърце за теб тупти,
едно сърце за тебе притаено,
едно сърце, сърцето ти зове,
едно сърце е моето за тебе!

Едно сърце мечтае пак за тебе,
едно сърце и в утрото те чака,
едно сърце с любовта за теб гори
едно сърце живота си ти подари!

Едно сърце горещо кат жарава,
едно сърце- то помни не забравя,
едно сърце любов искрена изрича-
сърцето на момчето, което те ОБИЧА!!!

Бавно се разпадам на парчета чакащи копнежи, на порои крехки ветрове от огън обладани, на безброй мъниста от скована нежност, на късове от облачно небе над тъмни океани. На стонове разпадам се , на куп листенца маргаритени, на многоточия мастилени петна по листи изпокъсани, на капчици роса единствено от самодивски устни пита, на дъх прозрачен се разпадам в утрото навъсено. Разпадам се на атоми от пурпурен трептеж, разпадам се на устни, длани, шепот и очи... И само ти ще можеш късовете мен да събереш, единствено във твоите ръце да бъда цяла не боли

Кажи ми, страннико, откраднал моя ден и завладял спокойните ми мисли: Орисница ли прати те при мен? Или сама успях да те измисля? Създадох те от палещата страст на тайни, неизказани желания! От мисли, неизречени на глас! От шепота на огнени предания! От порива на грешната любов, отричана и толкова жадувана! От древния и вечен благослов на ерес- самодивска, несънувана… От спомена за диви времена на клади и кармични заклинания! С магията на дяволска жена, даряваща и грях, и покаяние!

Погледни ме, Любов, погледни ме с твойте чисти, красиви очи и с росата си в тях - изплачи ме, превърни ме в шептящи сълзи. Говори ми, Любов, говори ми, нека чуя отново гласа, с който галеше моето име с нежни думи - раними цветя. Докосни ме, Любов, докосни ме с твойте топли и силни ръце и със вятъра ти понеси ме, нека бия и в твойто сърце. Целуни ме, Любов, целуни ме с нежни устни и с нежна душа и с очите си пак - запали ме, искам с теб аз до

Ти в лунните ми нощи не заспиваш, разбрала си, говоря с теб насън и тази пълна чаша не прелива дори от звуци на камбанен звън, защото аз не искам нощем да се будя, не си отивай, нежна е нощта, не пий от чашата с миражните заблуди, не всички рани заздравяват от солта, не ме докосвай с нежните си пръсти, защото моят огън в тебе ще гори, преди да тръгнеш, аз ще те прекръстя, не всеки път поемаш в ранните зори, но ти не тръгваш, щом ще ме разбудиш, аз искам да усетя всеки блян, да тръпнем жадно, страстно, лудо, аз само с теб от обич съм пиян, а ти очакваше, че нощем те сънувам, пристъпи прага, гледаше към мен и онзи кораб на мечтите не отплува, поглеждахме към него с дъх стаен, защото знаехме, далечен път ни чака, издутите платна плющят на глас, нощта е нежна, някъде из мрака пристъпваше на пръсти всеки час, а ти приседна мълком на леглото, заслушана в гласа на птиците навън, готова да преминем през живота, царицата на моя лунен сън.

Навярно ти не си се променил и все така кафяви са очите ти, и си загадъчен (ти винаги си бил), и още имаш своите си истини, които са неистини за мен, които ме изнервяха до лудост. Различни сме до болка. До "съвсем", И знаеш ли? - Понякога се чудя защо ми липсваш толкова. Защо при мисълта, че някъде те има Грънчарят врътва свойто колело назад, назад... Назад от мойта зима. Навярно ти не си се променил. Навярно съм разчувствана глупачка. И колкото и грешен да си бил, при спомена за тебе плача. Плача.

Пристигам пак с дъжда звънтящ в стъклата, с ръцете си прегръщам пролетта... Краката ми не стъпват по земята - танцувам ... Самодива с теб сега. И моля мрака тихо да приседне до прага на напиращия ден, за да запазя онзи страстен шепот дъха на ласка, там в нощта стаен. И искам да заключа твойте мисли, да те омая в щъркови ята. Поток да ти даря - за теб да блика... Венец изплитам с клони и цветя. При мен си страстен. Аз съм самодива, орисана да те държи във плен. И нежна съм, и огнена, и дива - животът ти на мен е посветен. А щом потърсиш лек и заклинание и в мен намериш своя благослов. Наричай ме със името желание, отпивай ме на глътки... и с любов

Очертанията ти, силуета ти...топлота. Не мога да спра да се взирам в тях. Пестеливата светлина на нощен клуб. Бар, чаши, пепелници...хора. Сърцето ми пътува в теб, опознава те, потъва из дебри. Ръката ти, студена от зимния вятър, нежна в разтворената ми длан. Тревога, неспокойни ята от мисли, предчувствие за сбъдване. Музика, танцуващи момичета, усмихнати момчета. Парфюмът ти, лицето ти болката... Взимам я, оглеждам я, поглъщам я. Изпивам си питието на един дъх. Нямам сили да продължа да те гледам, започвам да се давя в очите ти. Забравям времето, спирам дъха си, загасвам цигарата, сдържам сълзите си. Искам да избягам в самотата си, ти ме държиш, не нарочно...така се случва. Покрай нас минават течения, миризми, сещания... Ние седим на бара и се вглеждаме в себе си, на вътре, на дълбоко, истински. Помня те от едно време, помня те,,, Сякаш не си минала през годините, сякаш си още момиче. Наивно, добро и лекомислено...пърхащо. Само очите ти са уморени, затова извръщам поглед, затова се предавам пред чувствата си. Аз не знам, ти също...колко струва една такава нощ? След няколко часа ще се покаже слънцето и нищо няма да е същото, и всичко ще е забравено и овехтяло...като стара картина. Последни сили, последни глътки. Неловки целувки, две таксита, две различни посоки. Топлота ти остава в мен сред мразовитата утрин... ...очертанията ти, силуета ти.

Подавам ти я. Ето на - прости! Протягам ти я за да се покая за нещо, за което знаеш ти, но за което аз, уви, не зная. Виновна съм. За всичко в този свят единият все в нещо съгрешил е, единият - все в нещо виноват. И тази тук една съм аз. Прости ми. Ти не прощаваш. Гордост. И тъга. Вместо с любов, с ирония ме плискаш. И моята протегната ръка със празното пространство се здрависва. Добре тогаз. Ще си я прибера. Ще си я взема, щом не ти е нужна. Но тази длан, била с теб и добра, но тази длан, била с теб и нечужда, един път непоета ли умре, несрещната един път ли остане, знай, няма вече никога да спре и да понечи твоята да хване. Отблъснеш ли я днес, то утре как ще хвърлиш мост помежду теб и мене? Не, не поемай моята ръка, но да не стане някога така, че да я търсиш в цялата вселена..

С тихи стъпки пресичам нощта, към съня ти вървя, Обич моя. Сред безумния бяг на света, само там мога днес да съм твоя. И прости, че за тебе не бях тиха нежност във нощи сатенени, че прегръщах по-тежкия грях да сънувам, че ти си до мене. Да се вглеждам във други очи, да жадувам за твоите само, да потъвам в море от лъжи, а да знам - само себе си мамя. Днес без теб съм горчива луна, единаци по мене ще вият. Днес съм сянка безплътна в нощта и от себе си в мрака се крия. И след толкова мъртви мечти, нищо друго след теб не остана - само вечност от нощи и дни и душата ми разпиляна.

ЗАТВОРЕНА ВРАТА



Спрях пред вратата ти плътно затворена.

Дълго я гледах, но не посмях

да ти почукам и тихо да вляза.

Стоях колебливо, обзета от страх!




Но чух гласа ти, беше безгрижен.

Нямаше нотка дори на тъга.

Колко наивно! Надявах се скрито,

че може би тъжен и сам си в нощта.



Как да избягам от нашето минало

и да забравя, когато боли?

Мисли и чувства как да прогоня?


Как ли да кажа:"Сърце забрави!"?



Тихите спомени все ме спохождат.

Късат по малко от мойта душа.

Може би накой ден, щом тя се свърши,

ще мога спокойно и аз да заспя.

Душата си поднесох чисто бяла,

разлистих я за теб и любовта,

оставих те да пишеш върху нея

и ред по ред изписа я така.



Изписа ти възторга, радостта си,


страданието, жаждата, страстта,

изписа на сърцето си терзанието,

как трудно се доказва верността.



Тъй дълго писа, къса даже листи,

защо не си помисли, че боли?

Захвърлена накрая я остави,

но ред един от нея не изтри.



И въпреки, че тъй е изтерзана,


издраскана, накъсана дори,

ти виж я как отново е готова,

вълшебство от любов да сътвори!



Ето я простила, чисто бяла,

усмихва ти се с моите очи,

закърпила любовните си рани,

по-влюбена от всякога блести!

ИЗМАМА



Очите ти в моите се впили,

душата ми гола разглеждат.

Ръцете ти моите обвили,

към Рая отново повеждат.




Нощта с тъмнина ни покрива,

греха ни да скрие от всички.

Луната зад облак се скрива,

оставя ни двама самички.



Потънали в свойта забрава

с притиснати страстно тела.

Любов няма друга такава,

жадуваща само мига.




Откраднати мигове щастие,

убежище малко за двама.

Откраднати за сладострастие,

желана, желана измама.

Аз винаги ще те обичам,

сърцето ми ще бие винаги за теб,

и винаги ще съм до тебе,

дори и в тежките ти дни.



Ще бъда лястовица бяла,


която ще лети до теб,

ще бъда като слънце лятно,

което ще те топли всеки ден.



Ще xодя аз по пътя, моя, прашен,

а ти по своя ще вървиш

и в някои ден прекрасен

двамата ще тръгнем по един.

СЪДБА
Няма мост над реката за двама ни,

няма шепот на дъжд и листа.

Няма нищо, когато телата ни,

се докосват и търсят в нощта!


Има място за теб във сърцето ми!

Потърси го, ела, остани!

Ако сълзи блестят по лицето ми,

просто плача... Защото си ти!

Ще забравя, какво съм си казала,

че обичам ли, после боли...

и след болката как съм изрязвала

всяко късче, което кърви!

Колко малко ни трябва да бъдеме


по-различни, да нямаме страх!

Уморен ли си? Аз съм... от скитане!

Вече знам! Любовта не е грях!

Не гони ме... аз, нека остана,

направи ме щастлива жена!

Не мисли, че във теб ще оставя

парченце лед, а не топлина!

Просто нека сега да опитаме,

само двама, без капка вина,


двата пътя в един да преплитаме...!

Аз съм твоя, ти - моя съдба!

"Не ме интересува как изкарваш прехраната си.

Искам да знам за какво те боли и дали би

посмял да мечтаеш, дали би посмял да

посрещнеш копнежа на сърцето си.


Не ме интересува на колко години си.

Искам да знам дали би рискувал да изглеждаш

глупак заради любовта си, заради мечтата,

заради приключението да бъдеш жив!

Не ме интересува кои планети кръжат около луната ти.

Искам да знам дали си докосвал

сърцевината на мъката, дали оставаш

отворен след ударите на живота

или се свиваш и затваряш от страх


да не се повтори болката!

Искам да знам можеш ли да бъдеш в болката,

моята или твоята собствена, без да я криеш

и заглушаваш?

Искам да знам можеш ли да бъдеш в радостта

моята или твоята собствена,

можеш ли да танцуваш лудо и да оставиш

екстаза да изпълни всяка твоя фибра,

без да ни предупреждаваш да сме внимателни,


разумни, или да си спомним

ограничаващата ни човешка форма?

Не ме интересува дали историята,

която ми разказваш е истина.

Искам да знам можеш ли да разочароваш някой друг,

но да останеш верен на себе си и своята собствена душа?

Искам да знам можеш ли да бъдеш предан

и да заслужаваш доверие?

Искам да знам можеш ли да видиш красотата,


дори когато тя не е красива всеки ден,

и дали можеш да си извор на божествено

присъствие в живота си?

Искам да знам можеш ли да живееш с поражението

твоето или моето, и пак да си в състояние да

застанеш отново на ръба, на брега на езерото

и да изкрещиш на блясъка на пълната луна



„ДА!”




и да рискуваш отново…

Не ме интересува къде живееш и колко пари имаш.

Не ме интересува кой си и как си дошъл тук.

Искам да знам дали ще застанеш до мен

в огъня на сърцето и няма да се отдръпнеш.

Не ме интересува къде и какво си учил.

Искам да знам какво те крепи отвътре,

когато всичко друго се руши.


Искам да знам можеш ли да бъдеш сам

със себе си и дали обичаш това присъствие,

в моментите на празнота,

когато няма друг до теб…

Искам да знам можеш ли да ме обичаш,

такава, каквато съм и дали би си тръгнал

ако аз не съм перфектната за теб.

Искам да знам имаш ли мечти и би ли ги споделил с мен.

Искам да знам… до колкото ми позволиш… за теб."